събота, 17 март 2012 г.

Пешеходците и други животни...

По принцип рядко сядам да напиша каквото и да е по каквато и да е тема. Но понеже напоследък пак се заговори за това, че шофьорите не спазват ЗДП (Закон за Движение по Пътищата), и съпътстващия го правилник, искам да изразя мнението си по въпроса.
Уважаеми пешеходци!!! Да, Вие сте напълно прави да протестирате срещу бабаитите на пътя, които с купени книжки газят всички възможни правила, и оставят или деца сираци, или родители без деца. Но!!! Но замисляли ли сте се някога дали Вие спомагате с нещо за това движението по пътищата и спазването на правилата да е нормално??? Ами твърдо мога да заявя - НЕ!!! За мен не е нормално да се пресича на 20 метра от светофара на слалом между движещите се коли. Не е нормално майка с количка да тръгва да пресича в момента, в който светва червен за нея светофар. Не е нормално пешеходец да пресича на червено, и да ми показва среден пръст при подаден звуков сигнал от мен. И определено не е нормално да пресичаш пътното платно при наличие на подлез!!!
Заглеждали ли сте се някога как пресича улично куче??? Как внимателно се оглежда и на ДВЕТЕ страни, преди да пресече? А днес видях куче, което пресече на пешеходна пътека тип "Зебра", и семейство с малко дете, което пресече на 20 метра от нея, и ме напсува, когато им бибитнах. Е извинявайте - това не е нормално. Ще си кажете - "Тоя па, тръгнал морал да ми чете, кой знае колко нарушения има". Уважаеми пешеходци, аз съм шофьор от 13 години, и съм с максималния брой точки в талона си - 39. Водете си кампаниите против убийците на пътя, протестирайте, но не правете хората насила убийци, като пресичате както и където ви кефне. Аз съм отвратен от начина, по който пешеходците реагират, когато им показвам къде е мястото за пресичане. Нямам нищо против да се отнема книжка за неспиране на пешеходна пътека, но искам камера на всеки светофар, която да показва кой, кога, и на какъв светофар е пресякъл. Искам да има двуметрови огради между платната, за да пресичат хората където трябва. Защото с каквато и скорост да карам, ако някой ми изскочи и прибяга пред мен, аз ще лежа в затвора заради неговата липса на интелект. А, бога ми, пешеходци без интелект под път и над път....

четвъртък, 28 април 2011 г.

Овчи синдром


Гледам новините.Не ми е приятно.Слушаме и гледаме за чуждото нещастие и се храним с него.Толкова  е жалко.Хората спряха да бъдат хора.В България има съседи, колеги, политици и институции.Човекът е обречен на изчезване.Ще останат само организми с работещи тела.Нищо повече.
Протестите.По моето скромно мнение , за да излезнеш на протест и даде той резултат е необходимо да вярваш в каузата си.Да си нахъсан , да имаш кураж да се бориш.А не да следваш стадото.
И днес протести имаше.Без много шум, но с много милиция.Да, милиция.
Не проумявам защо се напъваме да правим нещо, което ни куца още на организаторско ниво?!
Ако следваме стриктно моделът на овцете , може би ще бъдем повече.
Заедно е една доста непозната дума за нас българите.А точно тя е ядрото, което би довело до резултати.
И аз искам да протестирам.Но не сама.
Подкрепям всички начинания, които целят да защитят човека, животните или Земята.
В този случай се оказва, че е резултатно да сме овце.

Снимка§допълнителна информация : gorivo.net

петък, 8 април 2011 г.

bTV чисти

Утре!
А защо само утре?
И защо само боклуците?
И кои боклуци?
Аз няма да почистя утре, защото чистя всеки ден.
А ти?

събота, 26 март 2011 г.

Earth Hour 2011

Часът на Земята


България участва.Държавата.А народът?
Аз лично ще се включа.Но нека помислим.Българинът , събота, 20:30.
Асоциацията е : по пантофи , с размъкнат пазарски анцунг, бял потник (тук тама на дупки), миризма на пържено, вкиснато, потнодомашно,шопска салата, пуснат телевизор.И кога и къде този колоритен нашенец смята да изключи осветлението?!Аз не го виждам дори да мръдне и милимунда от разпльоканата си форма на продънения диван.
А жена му (защото иска да е модерна като съседката) ще му намеква, ще дудне, ще изяде една псувня, която ще блъсне в стената на панелката,ще се откаже и може би ще се затвори в тоалетната на тъмно!Каква идилия и съпричастност.
Надявам се този сценарий да е отшумял и всички да постоим на тъмно.Докато има къде да стоим!

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Душата....

Нека поговорим малко за душата. Това странно нещо, което няма нито образ, нито мирис, нито вкус, но което всеки носи в себе си. Някои хора правят всичко от душа и сърце, други страдат душевно, трети казват, че нямат душа. Какво всъщност е душата? Дали е израз на това, което мислим, което чувстваме? Дали душата ни всъщност възприема света така, както бихме искали? Защо разума ни ни съветва по един начин, а душата винаги ни показва друг път? Защо не и даваме свобода, за да може чрез нея да изразим всичко онова, което дълбоко таим в себе си? От какво всъщност ни е страх?
Естествено това са въпроси, които всеки нормален човек някога си е задавал. Но в крайна сметка "нормален" и "ненормален" са определения, които са строго индивидуални за всяка личност. Едва ли има хора без душа. Просто при някои тя е дълбоко скрита. Те слагат стена пред себе си, и допускат само определени хора да я пробият. Но именно зад дебелата стена най-често стоят истинските хора. Тези, които са откровени, на които можеш да имаш доверие, на които можеш да споделиш абсолютно всичко. Но за добро или лошо именно тези хора най-често са самотни. Макар и винаги да са търсени, в повечето случаи това се случва, когато някой има нужда от съвет, или от помощ. Замислял ли се е някой, че и те имат нужда да излеят душата си на някого? И че всъщност те няма към кого да се обърнат?
Душата ни ни кара да правим неща, за които не сме и подозирали. Много велики произведения на изкуството, в многото му различни жанрове, са нарисувани, написани, или изпяти именно дълбоко от душата на автора им. Но именно хората, стоящи зад споменатите произведения, в доста случаи са затворени, мълчаливи, и най-важното самотни. Защо самотниците имат по-големи души от нас? Заслужават ли да бъдат самотни, при положение, че ние не можем да им стъпим и на малкото пръстче, а сме обградени от хора? Честно ли е това? Когато видите самотник, се замислете - в себе си той таи нещо прекрасно, но страда именно от това. Не обръшайте гръб на самотниците, не ги отбягвайте. Рано или късно те ще ви се отблагодарят с нещо, което само те и тяхната душа могат да направят за вас...

  © Blogger template 'A Click Apart' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP