Овчи синдром
Гледам новините.Не ми е приятно.Слушаме и гледаме за чуждото нещастие и се храним с него.Толкова е жалко.Хората спряха да бъдат хора.В България има съседи, колеги, политици и институции.Човекът е обречен на изчезване.Ще останат само организми с работещи тела.Нищо повече.
Протестите.По моето скромно мнение , за да излезнеш на протест и даде той резултат е необходимо да вярваш в каузата си.Да си нахъсан , да имаш кураж да се бориш.А не да следваш стадото.
И днес протести имаше.Без много шум, но с много милиция.Да, милиция.
Не проумявам защо се напъваме да правим нещо, което ни куца още на организаторско ниво?!
Ако следваме стриктно моделът на овцете , може би ще бъдем повече.
Заедно е една доста непозната дума за нас българите.А точно тя е ядрото, което би довело до резултати.
И аз искам да протестирам.Но не сама.
Подкрепям всички начинания, които целят да защитят човека, животните или Земята.
В този случай се оказва, че е резултатно да сме овце.
Снимка§допълнителна информация : gorivo.net
2 коментара:
Прави си, че думата "заедно" явно не е българска... Но това сме си българите, всеки гледа чуждата паничка и се интересува само за себе си!
много хубава тема се отворила тук, за съжаление не се говори толкова често, че е много важно да отстояваш на исканията си не само като единка, но и в група; са съжеление обаче мисля, че апатията относно протесите в България е породена от това, че много малко права са отстояни по този начин
Публикуване на коментар