неделя, 22 август 2010 г.

Не ти харесва? Ами стой си гладен тогава!!

Напоследък, във века на модерните технологии, стана нормално да си поръчаш храна по интернет. Лесно, удобно, с отстъпки, изобщо един начин да си мързелуваш, вместо да се потиш в кухнята. Или поне такъв е замисъла. Но не бойте се, драги ми приятели, винаги има как човека отсреща да ви развали рахатлъка (да ме прощавате за турцизма).
Действието се развива вчера, около 20:10. Твърдо решен все пак да вечерям, си поръчвам доставка на сандвич Subway. Ако някой не е ял, нека опита - на самите сандвичи им няма нищо, много са читави, и в тях няма нищо мазно. Естествето с такива мисли си ги поръчвам. Чета общите условия за поръчка, съгласявам се с тях, както и с парите за транспорт, които са 2 пъти повече от тези на другите заведения за хранене... И се започва едно чакане. Минава половин час, минава един, минава час и половина - храна няма. Леко лирично отклонение - аз съм диабетик, и по принцип трябва да ям в определен час. След час и 50 минути решавам все пак да звънна на телефона за поръчки, който между другото е трудно откриваем в сайта. Оказва се, че чак сега някой забелязва, че имало поръчка!!! Междувременно моята скромна особа е озверяла от глад, и е способна да крещи. Ок - приемам, че някой е недогледал, и моля все пак да ми донесат храната. Е - и това няма как да стане!! Оказва се, че за крайните варненски квартали минималната поръчка трябва да е поне 10 лева, без да се брои транспорта. Добре, ама в общите условия пише друго. Питам девойката - защо има разминаване. Покъртителния отговор беше "А - вие там не гледайте!" А къде да гледам, госпожице???
Същата вече написах писмо до регионалния мениджър на Subway. Описах му случката, и го попитах дали смятат така да продължават, защото аз не смятам да съм им клиент повече. Добрата новина е, че получих отговор. Лошата е, че беше по-добре да нямам отговор. Ама системата била тестова, ама данните в сайта били неверни. На всичкото отгоре колежката ме била потърсила, за да ми обясни как стоят нещата!!! Интересно защо ли моите спомени са, че АЗ звънях! Накрая господинът се надявал, че няма да ме загубят като клиент. За негово съжаление надеждите му са напразни - аз повече няма да съм им клиент. Накрая си поръчах храна от верига пицарии Godzila, които са познати на всеки, посещавал Варна. Там транспорта е само 1.50, няма минимална поръчка, и винаги се изписва час на доставка. Съветвам всички жители на Варна, а и на София, защото услугата ще е достъпна и там в скоро време, просто да не се подлагат на това изпитание, ако искат да не стоят гладни, и да чакат да падне небето.

петък, 20 август 2010 г.

Доживяхме!

Просто цъкнете!

Обява за работа

Ето това е нещо Ъъъ....аз лично се шашнах!

Хайде на море?!

Поканата е чудесна,нали?
Стига да не забучиш крака в готовите и събрани , къде прилежно , къде случайни , пластмаси и прочие.Случва се и да забиеш поглед в околната бетонизация и дълго да си отговаряш на въпроса "Абе , аз къде съм ?!".Отново се случва [непринудено ще да е] , да се изгубиш измежду гигантските запалки с цена 6.00 лв или да забиеш нос в нечия сламена шапка.Трафик!Може и да побутнеш ъгълчето на съседната подвижна сергийка, но едва ли ще помислиш да се извиниш.Е, трафик де!Може още да ти се случи да опиташ порция пържена акула за 8,00 лв или пък за 3,90.Конкуренция!Отново, ей така без да искаш , може да се наложи да благодариш на собственика , че на покрива има соларни панели и да се изкъпеш на тъмно.Е , какво пък сигурно си спечелил пакет  романтика!
Случва се да посетиш и плажа.Нали все пак си на море.Там можеш да си избереш толкова различни сценарии, че чак да се наложи да провериш в тълковния речник значението на думата "плаж".Ами , какво пък - разнообразие.И си доволен , че само 1/8 от плажната ти кърпа с Мики Маус е пълна с подобие на пясък или по-точно стрити мидички.Да, стърже и е леко неудобно , но пък нали си на море.Дори и някое детенце да стъпче покритото ти с тениската теме , ще се усмихнеш - ах , ти палавник!
Топличко е и няма начин да не се топнеш в морето.Случва се да ти е хубаво , да се наслаждаваш.Но ти не обичаш да ти е чак толкова добре и започваш да изследваш плитчините.Побутваш онова кафявото , което няма начин да не е мотирала медуза,.Или пък прочистваш около себе си някакви косички - ех , тези кафяваи водорасли.Излизаш и ах , колко ти е хладничкооо.Хубаво е да се увиеш в кърпата и да поседнеш под чадъра.Стига те да се още там.Е , какво пък - сигурно някой друг е имал нужда от тях.Ама и от телефона ли ?!
Решаваш да вечеряш навън и да усетиш блаженството на нощния бриз.Прекарваш вечерта в дълго дъвчене на  менюто, попляскване по цялото протежение на попрегорялкото си телце, наслаждаваш се на всичко мазно - и ах, колко ти е хубаво.
Плащаш , усмихваш се и вече си мислиш ...мамка му- не го искам това море!И заваля :)

Басейнче?!

  © Blogger template 'A Click Apart' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP