сряда, 22 септември 2010 г.

Било е, Е и Ще бъде Празник!


Скромно, поради кризата отминахме Денят на Съединението … 
На път сме да сторим същото и с Денят на Независимостта…


6-ти септември е въплъщението на едно начало … Началото, което осмисли жертвите от въстанията и от Освободителната война.
Денят, в който разделената България се обединява. Става фактор в световния политически живот, заставайки на кръстопътя на Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където и до днес се преплитат интересите на Великите сили …

22 септември – Обявяването на Независимостта на България …Ден, в който се възстановява държавността ни …Ден, в който една от най-старите европейски държави отново заема своето място на географската карта, преди цели 102 години.

Нека поне за минута забравим, че това е поредният почивен ден и да се прехвърлим, макар и мислено, в миналото. Да се опитаме да си отговорим на въпроса – Какви щяхме да бъдем като съвременници на Съединението. Дали щяхме да сме мижитурки, дали нямаше да ни интересува какво се случва вън от стените на дома ни, дали щяхме да прекланяме глава и да се съгласяваме с всеки и с всичко?
Дали някой щеше да припознае у нас българския дух и самосъзнание?
Дали нямаше да ни заплюе и да отвърне лице от предателската ни мутра?
Днес всеки, който забравя уроците на историята, рискува да няма бъдеще!
Нека имаме и да го имаме заедно, тук, където сме!

1 коментара:

Lili 22 септември 2010 г., 12:54  

Хубаво си го написала Фиф!
За мен единственият истински Национален Празник си остава 3-ти Март.
Както споделих, този ми се струва прекалено американизиран...за жалост.Не като идея, не като усещане , а като решение да се празнува...

  © Blogger template 'A Click Apart' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP