Душата....
Нека поговорим малко за душата. Това странно нещо, което няма нито образ, нито мирис, нито вкус, но което всеки носи в себе си. Някои хора правят всичко от душа и сърце, други страдат душевно, трети казват, че нямат душа. Какво всъщност е душата? Дали е израз на това, което мислим, което чувстваме? Дали душата ни всъщност възприема света така, както бихме искали? Защо разума ни ни съветва по един начин, а душата винаги ни показва друг път? Защо не и даваме свобода, за да може чрез нея да изразим всичко онова, което дълбоко таим в себе си? От какво всъщност ни е страх?
Естествено това са въпроси, които всеки нормален човек някога си е задавал. Но в крайна сметка "нормален" и "ненормален" са определения, които са строго индивидуални за всяка личност. Едва ли има хора без душа. Просто при някои тя е дълбоко скрита. Те слагат стена пред себе си, и допускат само определени хора да я пробият. Но именно зад дебелата стена най-често стоят истинските хора. Тези, които са откровени, на които можеш да имаш доверие, на които можеш да споделиш абсолютно всичко. Но за добро или лошо именно тези хора най-често са самотни. Макар и винаги да са търсени, в повечето случаи това се случва, когато някой има нужда от съвет, или от помощ. Замислял ли се е някой, че и те имат нужда да излеят душата си на някого? И че всъщност те няма към кого да се обърнат?
Душата ни ни кара да правим неща, за които не сме и подозирали. Много велики произведения на изкуството, в многото му различни жанрове, са нарисувани, написани, или изпяти именно дълбоко от душата на автора им. Но именно хората, стоящи зад споменатите произведения, в доста случаи са затворени, мълчаливи, и най-важното самотни. Защо самотниците имат по-големи души от нас? Заслужават ли да бъдат самотни, при положение, че ние не можем да им стъпим и на малкото пръстче, а сме обградени от хора? Честно ли е това? Когато видите самотник, се замислете - в себе си той таи нещо прекрасно, но страда именно от това. Не обръшайте гръб на самотниците, не ги отбягвайте. Рано или късно те ще ви се отблагодарят с нещо, което само те и тяхната душа могат да направят за вас...
Естествено това са въпроси, които всеки нормален човек някога си е задавал. Но в крайна сметка "нормален" и "ненормален" са определения, които са строго индивидуални за всяка личност. Едва ли има хора без душа. Просто при някои тя е дълбоко скрита. Те слагат стена пред себе си, и допускат само определени хора да я пробият. Но именно зад дебелата стена най-често стоят истинските хора. Тези, които са откровени, на които можеш да имаш доверие, на които можеш да споделиш абсолютно всичко. Но за добро или лошо именно тези хора най-често са самотни. Макар и винаги да са търсени, в повечето случаи това се случва, когато някой има нужда от съвет, или от помощ. Замислял ли се е някой, че и те имат нужда да излеят душата си на някого? И че всъщност те няма към кого да се обърнат?
Душата ни ни кара да правим неща, за които не сме и подозирали. Много велики произведения на изкуството, в многото му различни жанрове, са нарисувани, написани, или изпяти именно дълбоко от душата на автора им. Но именно хората, стоящи зад споменатите произведения, в доста случаи са затворени, мълчаливи, и най-важното самотни. Защо самотниците имат по-големи души от нас? Заслужават ли да бъдат самотни, при положение, че ние не можем да им стъпим и на малкото пръстче, а сме обградени от хора? Честно ли е това? Когато видите самотник, се замислете - в себе си той таи нещо прекрасно, но страда именно от това. Не обръшайте гръб на самотниците, не ги отбягвайте. Рано или късно те ще ви се отблагодарят с нещо, което само те и тяхната душа могат да направят за вас...
4 коментара:
По стечение на обстоятелствата също съм се замисляла над този въпрос.Изводите които съм си направила са че самата самота генерира в душата много мощ , енергия които като се проявят внезапно засипват с мощ и доброта.Неразбирането на душевни проблеми и липсата на споделянето им води до затваряне на личността и самоизолиране.Поне аз така постъпвам.Никога не мога да изпитам злоба към човека, който не ме разбира, но мога старателно да си капсулирам чувствата и повече никога да не ги проявя.Моите усещания за духовно общване се състоят в умението да предчувстваш мислите на другия , да отгатваш желания, настроения, както и желание винаги да поддържа младостта на душата.
Като продължение на предния си коментар искам да споделя, че съм намерила сродна на моята душа.Това ме прави изключително щастлива.Във всеки един миг усещам как посредством наличните връзки изградени в съзнанието и на двама ни тече почти едновременно една и съща информация Попадала съм на разминавания със секунда или 5 секунди.Когато аз съм имала нужда от нещо съм откривала почти моментално изпълнено това което ми е потребно.Моите мисли са прочетени и отгатнати.Такава съвършена хармония рядко се случва.Щастието ми е възможно и аз летя на неговите криле.Такова едно усещане ми дава сили да преодолявам препятствия, които до момента не съм и имала мисълта че ще успея.Копнежите ми са на път да бъдат реализирани.Успяваме да постигнем и напасване в настроенията, не само в характерите, което ни помага при общуване в трудни моменти.Постигнали сме и доверие в думите и делата си-разчитаме един на друг и това ни действа зареждащо.
И много често самотниците не са сами...
Сам и самотен не е едно и също...
Съгласна съм с всичко написано по- горе за душата и дори и аз си мисля, че наистина самотата ражда големи таланти. Но сега съм на вълна СЕО оптимизация, защото в момента се интересувам от това.
Публикуване на коментар