понеделник, 1 ноември 2010 г.

Душата....

Нека поговорим малко за душата. Това странно нещо, което няма нито образ, нито мирис, нито вкус, но което всеки носи в себе си. Някои хора правят всичко от душа и сърце, други страдат душевно, трети казват, че нямат душа. Какво всъщност е душата? Дали е израз на това, което мислим, което чувстваме? Дали душата ни всъщност възприема света така, както бихме искали? Защо разума ни ни съветва по един начин, а душата винаги ни показва друг път? Защо не и даваме свобода, за да може чрез нея да изразим всичко онова, което дълбоко таим в себе си? От какво всъщност ни е страх?
Естествено това са въпроси, които всеки нормален човек някога си е задавал. Но в крайна сметка "нормален" и "ненормален" са определения, които са строго индивидуални за всяка личност. Едва ли има хора без душа. Просто при някои тя е дълбоко скрита. Те слагат стена пред себе си, и допускат само определени хора да я пробият. Но именно зад дебелата стена най-често стоят истинските хора. Тези, които са откровени, на които можеш да имаш доверие, на които можеш да споделиш абсолютно всичко. Но за добро или лошо именно тези хора най-често са самотни. Макар и винаги да са търсени, в повечето случаи това се случва, когато някой има нужда от съвет, или от помощ. Замислял ли се е някой, че и те имат нужда да излеят душата си на някого? И че всъщност те няма към кого да се обърнат?
Душата ни ни кара да правим неща, за които не сме и подозирали. Много велики произведения на изкуството, в многото му различни жанрове, са нарисувани, написани, или изпяти именно дълбоко от душата на автора им. Но именно хората, стоящи зад споменатите произведения, в доста случаи са затворени, мълчаливи, и най-важното самотни. Защо самотниците имат по-големи души от нас? Заслужават ли да бъдат самотни, при положение, че ние не можем да им стъпим и на малкото пръстче, а сме обградени от хора? Честно ли е това? Когато видите самотник, се замислете - в себе си той таи нещо прекрасно, но страда именно от това. Не обръшайте гръб на самотниците, не ги отбягвайте. Рано или късно те ще ви се отблагодарят с нещо, което само те и тяхната душа могат да направят за вас...

понеделник, 27 септември 2010 г.

Против изучаването на религия в училищата

Мдам, много хора в този момент ще ме оплюят, охулят, и всичко най-най. Да, но аз твърдо заставам против идеята да се преподава религия в училищата. Не и днес, в 21ви век, и в никакъв случай не задължително.
На първо място съм против, защото това за мен е почти равно на фундаментализма при исляма. От 1ви клас, при това без да имат право на избор, децата ще бъдат обучавани на това кой е Иисус, кой е Мойсей, и едва ли не няма да има на какво друго да ги обучават, освен от малки да им промият мозъците с тия лъжи, на които е основано цялото християнство. Всеки нормален човек е чел достатъчно научни факти, които като цяло оспорват почти целия Стар Завет, и голяма част от Новия завет. Научете ги да четат и пишат, вместо да ги учите на простотии. Децата масово са неграмотни, и не знаят да пишат. Само погледнете какви писаници има по форумите, или във Фейсбук. Кое е по-важното - да ги учим на религия, или на това да могат да четат и да смятат?
Второ, категорично съм против децата да са обучавани по учебници, изготвени от който и да е човек, свързан с Българската православна църква, и Светия Синод в частност. Тези ли точно хора ще учат децата на духовна чистота и справедливост? Тези, чиито манастири бъкат от дискове и касети с порно? Тези, които си доставят проститутки, и то елитни, при посещение на голям духовник? Това ли ви е учението, това ли ви е християнството? Или да ги учим на католицизъм, и да обясним на горките деца как по време на Средновековието имало една мила организация, наречена Инквизиция, която горяла хора, защото се смеели? Та ние в България имаме 2 синода - кой точно е правилния? Според съда в Стразбург втория си е легитимен, понеже нашата мила държава беше осъдена бая пъти от него.
Не на последно място - по този начин спиред мен се нарушават правата на детето, тъй като насилствено му се налага религия. Кой каза, че всички българчета са християнчета? Не може ли те сами да си изберат какви да са, когато му дойде времето? Защо от малки трябва да ги вкарваме в заблудата на християнството? Правим се на цар Борис, който навремето го е наложил по същия начин? Живеем в 21ви век. Има достатъчно религии, които могат да са достойна алтернатива на християнството. Будизмът е един сериозен пример за това. Вместо това банда дъртаци, до един агенти на Държавна Сигурност, ще ни учат какво е религия, и колко чисто е християнството. Хиляди хора са измрели и благодарение на вас в трудовите лагери. И вие имате наглостта да ми пропагандирате задължителното изучаване на религия? Не ви ли е срам???
Макар и да съзнавам, че публикацията ми ще доведе до много обратни реакции, аз съм готов да споря с когото и да е на тази тема. Да, аз самия съм атеист, макар че имам много добър приятел свещеник. Но не мога да бъда подръжник на тази измишльотина, при положение, че образованието ни в момента е на отвратително ниско ниво. Дотам ли я докарахме - да няма на какво да учим децата, че да им преподаваме религия??

сряда, 22 септември 2010 г.

Било е, Е и Ще бъде Празник!


Скромно, поради кризата отминахме Денят на Съединението … 
На път сме да сторим същото и с Денят на Независимостта…


6-ти септември е въплъщението на едно начало … Началото, което осмисли жертвите от въстанията и от Освободителната война.
Денят, в който разделената България се обединява. Става фактор в световния политически живот, заставайки на кръстопътя на Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където и до днес се преплитат интересите на Великите сили …

22 септември – Обявяването на Независимостта на България …Ден, в който се възстановява държавността ни …Ден, в който една от най-старите европейски държави отново заема своето място на географската карта, преди цели 102 години.

Нека поне за минута забравим, че това е поредният почивен ден и да се прехвърлим, макар и мислено, в миналото. Да се опитаме да си отговорим на въпроса – Какви щяхме да бъдем като съвременници на Съединението. Дали щяхме да сме мижитурки, дали нямаше да ни интересува какво се случва вън от стените на дома ни, дали щяхме да прекланяме глава и да се съгласяваме с всеки и с всичко?
Дали някой щеше да припознае у нас българския дух и самосъзнание?
Дали нямаше да ни заплюе и да отвърне лице от предателската ни мутра?
Днес всеки, който забравя уроците на историята, рискува да няма бъдеще!
Нека имаме и да го имаме заедно, тук, където сме!

E-books или какво да напишем?


В последно време наблюдавам ново явление в блоговото пространство.Размяната на щафетни игри се е превърнала в събирането на информация за писане не e-books [ електронни книжлета] в pdf формат.Тоест сбирщайн от всички дали мнението си , събрано и оформено във файлче.Хубаво.
Какво бихте написали в една такава електронна книга?
Какво би Ви направило толкова голямо впечатление, че да се захването с писането, форматирането и дизайна й?
Аз лично бих събрала мненията на всички по въпроса " Как се пише блог"...

неделя, 5 септември 2010 г.

Рожден Ден!

Честит Рожден Ден Neizi !

Целият Екип ти желаем здраве,щастие, безброй падащи звезди и сбъднати мечти.Бъди все така усмихната, обичана, добра и чаровна.Не спирай да успяваш!Весел Празник!

неделя, 22 август 2010 г.

Не ти харесва? Ами стой си гладен тогава!!

Напоследък, във века на модерните технологии, стана нормално да си поръчаш храна по интернет. Лесно, удобно, с отстъпки, изобщо един начин да си мързелуваш, вместо да се потиш в кухнята. Или поне такъв е замисъла. Но не бойте се, драги ми приятели, винаги има как човека отсреща да ви развали рахатлъка (да ме прощавате за турцизма).
Действието се развива вчера, около 20:10. Твърдо решен все пак да вечерям, си поръчвам доставка на сандвич Subway. Ако някой не е ял, нека опита - на самите сандвичи им няма нищо, много са читави, и в тях няма нищо мазно. Естествето с такива мисли си ги поръчвам. Чета общите условия за поръчка, съгласявам се с тях, както и с парите за транспорт, които са 2 пъти повече от тези на другите заведения за хранене... И се започва едно чакане. Минава половин час, минава един, минава час и половина - храна няма. Леко лирично отклонение - аз съм диабетик, и по принцип трябва да ям в определен час. След час и 50 минути решавам все пак да звънна на телефона за поръчки, който между другото е трудно откриваем в сайта. Оказва се, че чак сега някой забелязва, че имало поръчка!!! Междувременно моята скромна особа е озверяла от глад, и е способна да крещи. Ок - приемам, че някой е недогледал, и моля все пак да ми донесат храната. Е - и това няма как да стане!! Оказва се, че за крайните варненски квартали минималната поръчка трябва да е поне 10 лева, без да се брои транспорта. Добре, ама в общите условия пише друго. Питам девойката - защо има разминаване. Покъртителния отговор беше "А - вие там не гледайте!" А къде да гледам, госпожице???
Същата вече написах писмо до регионалния мениджър на Subway. Описах му случката, и го попитах дали смятат така да продължават, защото аз не смятам да съм им клиент повече. Добрата новина е, че получих отговор. Лошата е, че беше по-добре да нямам отговор. Ама системата била тестова, ама данните в сайта били неверни. На всичкото отгоре колежката ме била потърсила, за да ми обясни как стоят нещата!!! Интересно защо ли моите спомени са, че АЗ звънях! Накрая господинът се надявал, че няма да ме загубят като клиент. За негово съжаление надеждите му са напразни - аз повече няма да съм им клиент. Накрая си поръчах храна от верига пицарии Godzila, които са познати на всеки, посещавал Варна. Там транспорта е само 1.50, няма минимална поръчка, и винаги се изписва час на доставка. Съветвам всички жители на Варна, а и на София, защото услугата ще е достъпна и там в скоро време, просто да не се подлагат на това изпитание, ако искат да не стоят гладни, и да чакат да падне небето.

петък, 20 август 2010 г.

Доживяхме!

Просто цъкнете!

Обява за работа

Ето това е нещо Ъъъ....аз лично се шашнах!

Хайде на море?!

Поканата е чудесна,нали?
Стига да не забучиш крака в готовите и събрани , къде прилежно , къде случайни , пластмаси и прочие.Случва се и да забиеш поглед в околната бетонизация и дълго да си отговаряш на въпроса "Абе , аз къде съм ?!".Отново се случва [непринудено ще да е] , да се изгубиш измежду гигантските запалки с цена 6.00 лв или да забиеш нос в нечия сламена шапка.Трафик!Може и да побутнеш ъгълчето на съседната подвижна сергийка, но едва ли ще помислиш да се извиниш.Е, трафик де!Може още да ти се случи да опиташ порция пържена акула за 8,00 лв или пък за 3,90.Конкуренция!Отново, ей така без да искаш , може да се наложи да благодариш на собственика , че на покрива има соларни панели и да се изкъпеш на тъмно.Е , какво пък сигурно си спечелил пакет  романтика!
Случва се да посетиш и плажа.Нали все пак си на море.Там можеш да си избереш толкова различни сценарии, че чак да се наложи да провериш в тълковния речник значението на думата "плаж".Ами , какво пък - разнообразие.И си доволен , че само 1/8 от плажната ти кърпа с Мики Маус е пълна с подобие на пясък или по-точно стрити мидички.Да, стърже и е леко неудобно , но пък нали си на море.Дори и някое детенце да стъпче покритото ти с тениската теме , ще се усмихнеш - ах , ти палавник!
Топличко е и няма начин да не се топнеш в морето.Случва се да ти е хубаво , да се наслаждаваш.Но ти не обичаш да ти е чак толкова добре и започваш да изследваш плитчините.Побутваш онова кафявото , което няма начин да не е мотирала медуза,.Или пък прочистваш около себе си някакви косички - ех , тези кафяваи водорасли.Излизаш и ах , колко ти е хладничкооо.Хубаво е да се увиеш в кърпата и да поседнеш под чадъра.Стига те да се още там.Е , какво пък - сигурно някой друг е имал нужда от тях.Ама и от телефона ли ?!
Решаваш да вечеряш навън и да усетиш блаженството на нощния бриз.Прекарваш вечерта в дълго дъвчене на  менюто, попляскване по цялото протежение на попрегорялкото си телце, наслаждаваш се на всичко мазно - и ах, колко ти е хубаво.
Плащаш , усмихваш се и вече си мислиш ...мамка му- не го искам това море!И заваля :)

Басейнче?!

понеделник, 12 юли 2010 г.

Пророческа агенция "ДЗИ" - клон Варна

Мне, не съм объркал заглавието, и не - никак не се шегувам. Щеше да е хубаво това да е просто поредния майтап, но на мен лично ми писна. По цял свят хората се стремят да интегрират в обществото различните, но явно ние тук, в "нашата мила, родна страна", скоро няма да ги стигнем. Но нека да мина по същество.
Привлечен от изкусителна обява за агенти на свободна практика, се явих на интервю в посочения клон на "пророците". Последва одобрение и тридневен курс за обучение, в който лекторите се постараха да ни обяснят как да продаваме на хората. Акцент беше застраховката "Живот", тъй като тя е най-малко продаваемата. Разясниха ни няколко трика, с които да заблуждаваме хората да дават луди пари по време на криза. Обясниха ни какво взимаме ние, макар и не точно. Нашата скромна особа обаче не беше напълно убедена в ползата от този продукт, а е ясно, че ако не сте убедени в нещо, няма как да го продавате. Последва разговор със старши експерт Наташа Стоева (няма да спестявам имена), която ми казах, че аз съм психически нестабилен, след като не вярвам в продукта, че мразя целия свят, и че трябвало да я посетя да си поговорим, понеже тя била психолог, и много добре познавала хората. Когато и заявих, че мен ме интересуват парите, които ще получа, тя изпадна в истерия, и ми заяви, че не съм за тази работа, понеже "Пророците" не били търгаши, а професионалисти. По-добре да съм се отказвал, вместо да и губя времето.
Нашата скромна особа обаче реши, че може поне да направи някакви пари от тази история. Подтикнат от факта, че никой няма да си купи твоя продукт, ако ти го нямаш, аз отидох с твърдото намерение да си направя такава застраховка, с което да вляза в системата, да им водя клиенти, и естествено да печеля. И така, в сряда, 7ми юли, аз се явих, готов да давам пари. И изведнъж се случи чудото. Небесна светлина се изсипа върху лекарката на "Пророците" и върху експерт животозастраховане. Те получиха просветление свише, и започнаха да предсказват продължителността на живота на хората! Алелуя! Нашата скромна особа беше много развълнувана да узнае, че и остават до 10 години живот, понеже видите ли, тя е диабетик на инсулин, а "Пророците" не застраховат такива, понеже риска те да умрат е прекалено голям!
Няма да коментирам физиономията си, нито яда, който изпитах. Недопустимо е "професионалисти" да говорят по този начин, само защото си ги върнал от вратата на офиса им. Когато през вече далечната 2004та година се опитах пак да се застраховам, само че в AIG LIfe, отговора беше по-мек - заявиха ми, че не могат да ме застраховат за риска "Злополука", понеже като диабетик аз почти сигурно от това ще умра. И все пак ми оставиха някакъв шанс за живот. А тук отговора беше покъртителен. Излиза, че според официалните документи на "пророците", аз съм по-рисков фактор от сапьор. Няма да коментирам пушачи, миньори, строителни работници, и така нататък. Те просто бледнеят пред диабетиците на инсулин. По официална статистика средната продължителност на живота на диабетик на инсулин е около 60-63 години. Е - бъдете спокойни, братя и сестри по съдба - възрастта според ДЗИ е 40 години.
Описаното дотук щеше да е смешно, ако не беше истина, и особено ако не се беше случило на мен. В заключение ще спомена нещо куриозно, което също твърдя, че е самата истина. По време на интервюто споменах пред г-жа Филипова, която е един от шефовете на тази агенция, за случая с AIG Life. Тя се учуди, и ме убеди, че при тях подобно нещо е просто невъзможно. Е, г-жо Филипова, приятно пророкуване!!

петък, 9 юли 2010 г.

Междусъседска война!

Днес просто ми е "ден".След разправиите за снимките ми , последва едно смешно приключение със спагети, а сега съседите над нас се опитват да ме ядосат до краен предел.
Как се постъпва със съседи, които правят две-годишен [сериозна съм],нескончаем ремонт и ви побъркват от флексове,чукове,къртене,скърцане,праскане,скрибуцане и още каквито се сетите проглушаващи звуц???.Всичко това без никакво ограничение във времето.Случвало се е в 2 през ноща да ни "ходят" по главите с токчета в рамките на половин час.Тогава едва ме спряха...
Вчера се събудихме от флекс и гипсов прах в нашата баня!!!!Не се сръджах и просто я наврях в..[онова тъмното кучешко място].Никога не споря и не се карам, ако не съм права.Направих си труда да изчета Закона за спазване на обществения ред приет от Район Сердина,Столична община и обнародван вДържавен вестник.Законът гласи:

НАРЕДБА № 1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична община
СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ

чл. 39 ЗАНН, чл. 22 ЗМСМА, чл. 8, чл. 11, чл. 12 Закон за събранията, митингите и манифестациите

(Приета с Решение № 8 по Протокол № 28 от 12.05 и 13.05.1993 г., изм. и доп. - Решение № 4 по Протокол № 39 от 22.12.1993 г., Решение № 11 по Протокол № 51 от 27.07. и 28.07.1994 г.)
Осигуряване и опазване на обществения ред

Чл. 3. (1) Освен забраните по предходния член, в жилищните сгради се забраняват шумни увеселения, извършването на производствени дейности и ремонтни работи, които нарушават спокойствието на останалите обитатели.

(2) За задоволяване на битови потребности, дейностите по предходната алинея могат да се извършват само от 8 до 14 часа и от 16 до 20 часа в дните, обявени за работни, а със съгласието на засегнатите обитатели и в почивни дни.

(3) Промишлена, складова и шумна търговска дейност в жилищните сгради и комплекси се разрешава само след писмено съгласие на обитателите. Разрешението се издава от техническите служби при райони по установения ред.
(4) В случаите, когато не могат да се осигурят ефикасни обезшумителни мерки, за спазване на изискванията на съответните хигиенни норми, ползуването на озвучителни уредби и на шумни апарати и машини (зъболекарски, прахосмукачки, циклещи и др.) може да става само от 09.00 до 14.00 и от 16.00 до 21.00 часа."


Райнонната администрация ще им наложи глоба.Солена е [1500 лв],защото това е втора жалба към едно и също лице, от различни двама обитатели на един и същ обект!Но бюрокрацията е един такъв д-ъ-л-ъ-г процес , а на мен ми писна да ми нарушават ежедневно спокойствието.Имнено затова ще се заема сама с подръчни средства и лека полицейска намеса.За да има свидетели , иначе може и мен да глобят за побой!!!
Та, хора търсете си правата и спазвайте законите!

понеделник, 5 юли 2010 г.

Седни на бюро и работи! ["реално"]

Следя "пазара на труда"  у нас по ред причини.Уважавам като сайт номер 1 за търсене на работа jobs.bg [днес не заслужиха линк].Преглеждам обявите за цялата страна и често кликвам на разширен преглед, защото самите обяви като съдържание в повечето случаи  са хуморески пълни с груби правописни и какви ли още не грешки , а не сериозен текст с цел работа.Другият фактор , който винаги е плаващ или липсващ [ безплатен ] e наличието на посочена стартова заплата.А всички ние гледаме точно това, какво е посочено под обявата в цифри.Това е грешка разбира се , наша , защото много често се получава , така че сме учители , а кандидастваме за управител на банка, защото там има 4-ри цифрена сума като заплата [so?!].Съчувствам на HR отделите.Четенето на автобиографии е убийствено и доста често човек се чуди дали е смешно или трагично[писах вече за това].Днес отворих в разширен вид само една обява...прочетох я два пъти.Изводите , които веднага изкочиха пред мен са два:
-авторът на обявата я е копнал без да я прочете;
-авторът на обявата е античовек , чисто и просто луд [и си вярва];
Убедете се сами[ клик за голям размер]


Жалко , че нямам време да се занимая лично с тази фирма/обява.Това е грозно....После защо София била сборен пункт на провинцията...?!

петък, 18 юни 2010 г.

И, няма милиони...


Джакпотът падна! Ужас! Нечий оръфан , роден портфейл вече ще знае какво е да е пълен [ чак до спукване ].Или по-лошо : ще бъде заменен с плик [хартиен и измачкан,че да не буди подозрение ].
И сега какво? Къде ще се реди с треперещи ръце нашият роден талант?Пак по опашките с бабите и торбите , или зад някоя потна и лъскава леличка в общината?!Отиде ни стимула.
Сещам се за Хасковския семкар.Той е известен.Тото-милионер.През далечнара 199' и някоя си [  не си спомням точно коя ]  човечецът се събужда милионер.Но не е известен само с това.Той беше семкарят до тотото.Всеки ден продаваше семки до самия вход на тото пункта , от онези препиканите и после джурканите семки , солени , вкусни и калорични.Във фунийки от в-к "Новинаг Юг" или от някоя захвърлена книга на отнесен класик.И така поне 20 години.Продава си човечеца и си играе тото.И те така спечели.На другата сутрин го нямаше.И от този ден и  до сега го няма.
Къде ли  е сегашният тото-милионер днес?
Хайде , до джакпот!
Снимка:Internet минала през Paint

петък, 11 юни 2010 г.

"Футболни съпруги"


Кликнете  и прочетете :)

вторник, 8 юни 2010 г.

Дай 5 лева!

Отдавна се чудя  защо  abv.bg не разполага с POP3 настройки за прехвърляне на пощата към Outlook Express  , както е с gmail например.
Лично аз използвам от години Outlook и съм доволна.Това е най-опростената и удобна поща.Преимуществата са й толкова много ,че не виждам смисъл да ги изброявам.
Та..в офиса ми се налага да работя с abv - поща , която лично аз не харесвам въобще.Днес реших да проверя аджеба има ли начин да използвам Outlook и в работна среда.Начин винаги има.За разлика от google/gmail услугата при АБВ е платена.Да,в България няма нищо безплатно.Дай 5 лева и ще можеш да използвам POP3 настройките за цели 12 месеца!!![тук сигурно си мислят , че предоставят прекрасна промоция на потребителите си].

E, няма да получите моите 5 лв!

Надвикай другарчето

Снощи установих, че цялата ни държава [като устройвсто и народ ] се върти около максимата "Надвикай другарчето"!
Всеизвестно е , че балканският субект е грамаден , гръмогласен и често тежко [към олигофренично] стъпващ.Манталитет?!Възпитание?!Или балкански синдром?!
Не ми се вижда никак логично да търсим причина в произхода на народа си или някакви общоприети описания , които така или иначе са мутирали във времето.
Гледам "Big Brother Family" и начинът на комуникация на претендентите , бидейки "посочени с пръст" и пльоснати в цялата си лъскост и накъдрена модна потребност , на подиума с иронично-показателен напдис "обвиняеми".Да оставим на страна , че самият сценарий с виновати и прочие ми се вижда доста смешен и простоватичък , но пък всички знаем колко рейтинг печели сеирът.Но не това прикова слуховите ми органи към телевизора.Опитах се да дочуя какво е обвинението , защитата и доказателствата [ всичко това в големи кавички] , ама не успях.Чувах нещо от сорта на [ти-ама Чипев-абе-бе-аре ся-викай си-който и да е-моля ви -не се прекъсвайте-да видим следващия-обвинението-реклама].Олекна ми , чак към рекламите.В останалото време се опитвах да разбера кой коя реплика подава и към кого.А всъщност въпросните обвиняеми бяха сред най-мълчаливите.Обвинители и защитници са подрани от родния елит и прехвърляйки си виковете си се опитват да блеснат или и аз не знам какво.А и нещо не ми е ясно коя е Никол в родния елит , но пък репликата 'Не ми викай , бе' й приляга чудесно на телефонната муцунка и маниери[ще взема да го докарам на критиките на Васа Ганчева].
И всички дружно викаха.Играта смени наименованието си от ББФ на 'Надвикай другарчето'.Но въпреки това от някъде се дочу и фразата "личен пример".Ха-ха!Ами чудесен пример дадохте на мало и голямо с това "прескочи викащия и викай още-повече"!
Не знам дали това е привично за нацията ни , но определено не си прилича в един live да не знаеш какво се случва , а само да гледаш.Нямо кино с викове- нова мода в телевизионерството.
Спрете да викате бре!Няма награда от п-о-л-о-в-и-н милион лева ,ако си скъсаш гласните струни или се сбръчкаш от напъване.
За съжаление това надвикване се случва навсякъде.А психолизите го наричат агресия (може би пасивна).Превръщаме се в страна на големите децибели ,а после се чудят защо нищо не се чувало или по-точно защо електоратът е чул ,ама недочул.

сряда, 2 юни 2010 г.

Наша гордост!

Нашата прекрасна Йоли - от "Вкусно  с Йоли"- вече е новото лице на Би Ти Ви и предаването "Денят е прекрасен" ...

СуперНовина е това :)

Йоланта Делибозова - Йоли е виолончелист от 15 години в Софийската филхармония. Очаква се скоро да издаде диск с Теодоси Спасов.
В ефир тя ще се изявява в амплоато, в което я познаваме ние блогърите - кулинарията.
Всички знаем, че тя е невероятен майстор.
Блогът и е един от най-посещаваните и никой не може да остане равнодушен към блюдата й.
За себе си Йоли казва7

"Готвя от съвсем малка, благодарение на баба ми. Не съм открила топлата вода в кулинарията, но винаги държа на елемента "творечество". Според Йоли няма забранени храни и може да се опитва от всичко, но в умерени количества.
/Инфото и снимката са от сайта на БиТиВи/

Аз само ще допълня, че за мен Йоли е българският вариант на Джули Пауъл ...
Който не знае за какво говоря - препоръчвам филмът "Джули и Джулия" ... 



Филмът е по мемоарите на Джулия Чайлд "Животът ми във Франция" и култовата книга в световната кулинария "Джули и Джулия" от Джули Пауъл. След Втората световна война в Париж живее Джулия Чайлд (Мерил Стрийп), чийто мъж е на работа там. От скука тя написва книга с рецепти Mastering the Art of French Cooking, с която препоръчва френските блюда на сънародниците си. Написана с хумор и блестящ стил, книгата отваря вратите на Джулия към тв кулинарно шоу. Половин век по-късно Джули Пауъл от екипа, който възстановява Световния търговски център в Ню Йорк, решава да сготви манджите на Чайлд и да ги опише в блог. Той става един от най-известните в света, тя написва книга, а Нора Ефрон заснема филм за двете жени и техните семейства.




вторник, 1 юни 2010 г.

Ден на Детето!

Пожелавам на всички деца да имат запомнящо се детство,охлузени колене,оскубани коси,пакости,лудории,зеленина,усмивки,емоции.Бих искала да виждам повече дечица по улиците и площадките.И най-важното дечица:Не искайте да сте големи!

Весел Празник!

понеделник, 31 май 2010 г.

Случва се,че...

...понякога няма време за писане.Ежедневието не е като черновата тук  , която можем да публикуваме по-късно.То си върви , тече, търчи- колкото и тривиално да звучи.Няма начин да не се подчиняваме, защото макар и свободни , ние сме роби на време, обстоятелства и вещи.
И преди всичко трябва да си угаждаме и в тази си порочност избираме нещо пред друго нещо.Ограничаве се до толкова ,че да ни е добре и въпреки всичко/ки сме свободни да разполагаме с всички онези наши поробители.
Но винаги можем да отделим пет минутки за това :



Пожелавам ви усмихната и спорна седмица!

събота, 22 май 2010 г.

Note 2

Поради технически проблеми с предишната нова визия избрах да си съкратя мъките и да върна стария ни външен вид с леки подобрения във футъра.Ще добавя всички блогове като линкове, само моля за малко търпение.
Благодаря и моля за извинение за изчезналите коментари и връзки.

Ако някой не си открива блога/сайта в раздел blogroll да пише коментар тук.

понеделник, 17 май 2010 г.

Специален ден ден ...:)

Мдаа ..Вярно е! Тя има Ден Ден :) 
Честит Рожден Ден, LiLi!

Радвай се на здраве и късмет!
Очите ти от щастие да греят, 
а сърцето - изпълнено с любов да не спира да трепти!

Обичам те, приятелко!

неделя, 16 май 2010 г.

30!

Честит 30-ти Юбилей на нашия колега и приятел Queen_II (Галин)


Животът нека не те плаши,
мечтите да са ти другар,
а щастието с теб да крачи,
като твой приятел стар.
 

събота, 15 май 2010 г.

Like it!

New look

Готово :)

Надявам се новата визия на блога да допада на колегите и читателите ни.
В случай на недоволства или предложения (свежи идейки) моля използвайте "Contact".
Може би ще е полезно да споделя как се прави тази форма за контакт, защото е много лесно и удобно.Използвах Google docs .Разширението е Free templates->Forms->Webiste form.Мисля , че се получи добре.Отговорите се получават като проверите в профила си в google раздел документи.Изгледът е във формат на ексел и е подреден и четлив :)

Приемам критики (само градивни ей) :)

п.п.Мислех да поставя и емотикони, но скрипта много бави отварянето на блога.

петък, 14 май 2010 г.

Note!


Здравейте!
Моля за извинение , че нямаме блогрол в момента-правя някои промени по изгледа на блога.
След като приключа , всички блогове ще бъдат отново линкнати.
Благодаря за разбирането.
Хубава вечер на всички.
Лили

сряда, 12 май 2010 г.

Интервю с Нея!

Представете си Жена,червено и черно,пясък и небе ,цветя и тръни,слънце и буря!Дори и да успеете да разтресете фантазията си до максимална степен ,Тя пак ще Ви изненада :)

Интервю с Нея (Omnia) Защо не?! (Нейното местенце)

"Интервюто / малее, чувствам се като звезда :)))))"

1. Защо обичаш синьото?

Оми:Не бих казала, че точно това е любимият ми цвят и, че го обичам. Мога да му се наслаждавам, докато фокусирам синевата на небето, когато лежа по гръб в тревата или да зарея очи над морска шир, която се слива с хоризонта, или да се хипнотизирам от преливането на млечно лилаво- розово- сини нюанси на залеза, защото ми действат релаксиращо и зареждащо и ... толкова. Обичам други цветове :)

2. Напиши ми 5 изречения за шопската салата?!

Оми:Хм, цели пет....

Бе дай да съкратим до едно- Обичам я! Без ракия, в голяма купа, с финно настъргано сиренце, с много оцет/ обожавам кисело :)))/, с водка, разтворена сред тоник и лед, в разхлаждащ следобед.....

3. Ако беше гларус...?

Оми:Ще се пазя да не ме отстрелят :)))

4. За жените с...?

Оми:смесени чувства. Предпочитам мъже- и за компания, и за общуване, и за дивеене. Повечето от нещата в едно поведение, които ме дразнят, откривам най- вече сред нежните половинки. Можеш да срещнеш много повече точни мъже, отколкото точни жени. Тотално ме нерви хленченето, безсмислено напудрените разговори, липсата на достатъчно самоуважение, манията " чичкото с кинтите", ограничеността, псевдоморализма, неподплътеното самочувствие, интригите, нездравословната конкуренция, простотията / по- тежка е женската простотия, отколкото мъжката/.

За хубавото- има жени, от които се възхищавам като класа, като стил и поведение, като натрупан житейски опит. Това, което една жена може да преживее и да натрупа , с присъщата си сензитивност и издръжливост, да съхрани в себе си и предаде като мъдрост, без да е менторско, един мъж не може да постигне за цял живот / да ме прощават мъжете, не искам да ги обидя/. Така, както може една жена да те изслуша и разбере по някои теми, да запази тайната ти, мъжът не може. Друг е въпроса, че страшно се кефя на жени , които въпреки всичко и всички бла- бла за слаб пол напълно опровергават слабостта си и показват невероятна сила на характера; както и на красиви женски тела / и тук имам предвид не класическата красота, а онзи неповторим магнетизъм, който оформя жената като чар, и като присъствие- например начина по който движи тялото си, начина, по който е оформила веждите си или се е облякла, дори самото тяло да не е с перфектните пропорции и така насетне/ - благодаря на господ/ съдбата или там, каквото е, оперирана съм от злоба в това отношение;

5. Блогър по душа или копчета?

Оми:А, никак :) Не се имам за видна блогърка, просто си пиша нещо там в такава платформа и комуникирам с хора, които намирам за готини :) И това ми идва отвътре някак си, ама чак блогърка... даже не знам какво точно означава да си блогър / срам не срам, признавам си сега/ :)

6. Тигърското в теб? Какво е и пречи ли ти?

Оми:Тигърското в мен може да е много опасно за околните, срещу които е насочено, понякога само и за мене, защото и аз не знам докъде мога да стигна, превръщайки се в тигрица. Има два случая, когато го правя- когато защитавам нещо, на което държа и вторият, в спалнята. Там никога не ми пречи, защото за там хората се подбират внимателно / уж :)/.

Когато обаче защитавам нещо скъпо ми, мога да премина през всичко, за да го опазя. И, дори тогава, не ми пречи, защото знам защо го правя и вярвам в това знание. Въпросното скъпо не е нужно да ми е близко, достатъчно е да е нещо беззащитно, което има нужда от защита по собствената ми морална преценка. А ако пък е близко до сърцето ми, лелееее, нема прошка тогава, за оногова, който се опитва да навреди!


7. Пишеш само на компютър или използваш и ръкописа?

Оми:Пиша всякак. Не обичам да влизам в рамки или да правя / да мога само едно нещо ;)


8. Вълнено одеало или сатенен чаршаф? Защо?

Оми:Винаги сатен! Дори през зимата. Стои ми еротично, перверзно на моменти, но най- вече ме успокоява и ми е луксозно. Това вкъщи. Ако сме някъде с компания, мога всякак- дори и без одеало / чаршаф. Капризите ми гледам да касаят само мен, не и другите.

9. Понасяш или не понасяш?

Оми:По- скоро не понасям. Никак дори. В живота обаче се налага понякога да понасям, но след солидна доза ропот- наум или наяве, докато не постигна съгласие с душата си, че не винаги може да става на моята :)

10. Ниво на човешката простотия според личната преценка?

Оми:Хахахахахах- според ситуацията. Променлива.

11. Бацил ли си или пеперуда?

Оми:Дребно и понякога вредно. Пеперуда за онези, които ме карат да размахвам крилете си свободно и бацил за онези, които си заслужават / по личната ми преценка/ " болестта". Общо взето карам по диагнози :)))

12. Миг, момент или безвремие – минутка или глътка секс?

Оми:Един миг може да е цяло безвремие, ако умееш да се насладиш, да екзалтираш в него и да се разпръснеш на съставните си части или да се докараш до плазмено състояние от потъването в него. Последиците от един миг също могат да са безвремие- и за тялото / малко относително казано/ , но най- вече за душата. Обичам да потъвам в миговете, да ги изживявам съзнателно и сензитивно, да гълтам жадно от наситеността им и да ги превръщам в безвремие , част от което е и Душата на всеки.

Минутката е мерителна единица- не обичам да измервам, обичам да се разтварям. Това е и една от причините никога да не нося часовник със себе си:) . Момента ми напомня за нещо неусетливо, а аз трябва да усещам.


13. Пожелание към питащата?

Оми:Пожелавам ти да развиваш своята креативност до най- голямата й дълбочина и никога да не се наситиш на пъстротата на живота! ;)

Няма за изневеря на снимковата изненада.
Оми посвещавам тази графика на теб :)
 
 Благодаря!

петък, 7 май 2010 г.

Фиуууууу статистика

На 06.05.2009 дебнех да снимам изстребителите от авио-шоуто.Не успях,защото си бяха наистина бързи и докато натъкмя фотото беше останал само пърпорещ хеликоптер жужащ по следи от разпорени облаци.Казах си " Е,  ще ги снимам следващата година".
На 06.05.2010 изстребители нямаше.Криза е.Пак си останах само с къркорещите толуми на уж новите хеикоптери, които пък за мой късмет не бяха пуснати по старото си въздушно трасе.
Вместо тях обаче имах "удоволствието" да се " насладя" на звуците от над 25 кацащи самолета.Един от тях беше толкова "културен", че чак се беше снишил до степен да виждам (без очила) надписите и прозорчетата.
Към 21.00 часа спрях да ги броя.Само ги чувах и виждах светлинките.Но бяха достатъчно много.Тази сутрин се събудих от същия звук.Не ми прекипя, защото уж съм свикнала за тези две години, но някак си вчерашното разписание ми дойде в повече.Коментирахме го и у дома, защото не само аз ги чувам (разбира се) и се оказа, че Българската (не зная коя точно институция обаче) е решила да построи Т2 на Летище София именно с цел да промени коридорите на кацане на самолетите.Кхх...да бе да!Всички кацащи самолети минават през среде София , виждат се с просто око и честно казано очаквам някой ден да видя как леля ми маха от някое джамче!Защо не е променен въздушния коридор - не знам.Но знам, че всеки обикновен човек може да си направи следната проста аритметика (както и аз си я направих).
Проверих в сайта на летище София , колко аджеба самолета ще кацнат с днешна дата на Т1 и Т2.Не ги преброих с точност, но разписанието е "доволно" изпълнено с 10 страници.
И всички тези самолети ще преминат над главата ми.Ще ги видя и ще ги чуя.Точно сега, когато пиша тази публикация не искат да кацат да им се не види, за да Ви покажа от къде точно минават.И все пак ето изглед от мястото където се намирам в момента, с отбелязани места, от където лежерно си пърпорикат самолеДите:

Етажът е 2-ри,ако съм на 6-я ще си правим мохабет с пилота!
Тъй...днес се очакват още толкова кацащи самолета.Всички те ще преминат от посоченото със стрелките място по пътя си към крайна точка -летище София.
Простата аритметика:
Ако в кооперацията,  която се вижда в дясно  има 20 апартамента ,  с по 3-ма живущи в тях ,  това са 60 граждани на Република България на различна възраст.Самолетите на Wizzair са с вместимост 200 пътника без екипаж. Да предположим, че всички тези хора са наши сънародници.Броят ми става над 260.Улиците около кооперацията са оживени-тук причислявам още около 100 човека пътникопоток (като включвам и мпс-та).360.
И ако това чудо реши да се бъгне и падне?!!!
Де е България ...ей на тука ,на среде Банишора!
Но драги читателю,кризата е по-важна-така  ,че снимай си самолетите като атракция през джама и не си прави тая простичка аритметика, защото няма смисъл да очерняш още повече кризисното си състояние с подобни фиууу статистики!
Снимка : Lili
Screenshot:сайт летище София

вторник, 4 май 2010 г.

Интервю с Елф!

Представям Ви с най-голямо удоволствие и усмивка (отнесена предимно към качеството на словото ) Циничният Елф и неговите 13!
13 какво? 13 отговора,на 13 мои въпроса.
Числото не е случайно, нито Г-н ЕлфЪ не е случайно подбран.Всички познаваме пропитите му с реалистична бруталност текстове и умело подбрани фотографии.Съмнявам се,  че има блогър ,  който да не е чел Блогът на Циничния Елф - тотално изключвам да е неизвестен.Но има процент вероятност за прохождащите колеги още да не са се надянали връз тази "културна" купчинка от усмивки , пот и "човещинка".Въпросите задавам аз (Lili)  , отговаря Марти Елфът  :)
И да , интервю си е , но не чак с вампир ;)
Имам навика да оставям по нещичко като изненада.Елфе ,изненадата е спрямо теб.Избрах снимката (вече публикувана към статия в твоя блог), която смятам за най-подходяща за днешното интервю. Воала :)


ИНТЕРВЮТО!

1.Защо обичаш синьото?


Марти:Отвъд въображенческите мисли за синята кръв и ненавистта към благородната измет (която непрекъснато потъпква плебса), синьото ми харесва поради колориметричното си естество и хладния устрем към доброта на първичните намерения. Обяснявам – с червеното не може да постигнеш същия успокояващ стимул, който синият цвят ти дава. Със синьото обаче, може да си достатъчно студен и неутрален в същото време, без да се налага да го поясняваш. А... аз май точно това направих, хихихи!


2.Напиши ми 5 изречения за шопската салата?!


Марти:

 пишман кулинария;

 доминанта за зарзаватчиите;

 летен „пилешки“ кеф (без хвъркати и по-малко перушина по земята, още по-малко курешки);

 идилия ракиена, па макар и дюлевска (ах, Сърбийо!);

 мустаците красят човека (предимно мъжете), но как сиренцето с малко сочец (комплексен вкусов микс от нарязани домати, краставици и настърган млечен продукт с по-нисък процент масленост) преобразяват третата вежда под носа – безценно визуално качество;

 прощавай, не мога да броя (много добре – заслужавам Мн. Добър (5));



3. Ако беше гларус...?

Марти:
… нямаше да кацам...


4.За жените с...?

Марти :

... букет цветя, добри намерения, търпение и... много любов!



5. Блогър по душа или копчета?

Марти :

-Сако на литературен левент. Папионка на будната мисъл. Възел морал, раздразнение, сладкодумие, поразяващ език и мнима доза авантюристична прошка спрямо грешниците ежедневни!



6. Тигърското в теб? Какво е и пречи ли ти?

Марти:

фаза 1.1: силна амплитуда (а и честота) на гърлените звуци като следствие от прекомерна консумация на експоненциално катализиращи силата на възприятие на човешкото ухо течности и/или хранителни активи;

фаза 1.2: същото като 1.1., но в контекста на анални промеждутъци от междубузно акомпаниментно композиране – ректални суфлежи/оперетки;

фаза 2: пречката – сдържаността краси човека и го разделя от маймуната, свинята, долната мръсна курва, фетишизирания образ на Мачо ебач и Клечо духач;



7.Пишеш само на компютър или използваш и ръкописа?

Марти:

-Словата ясно неясни се извезват (предимно) на компютър. Владея няколко стотин шрифта, макар и не от перо изваяни... Що се отнася до аромата на прясно окосена трева като дух на ръкописното словоблудство – позабравил съм как се... вее байряка в тез' морета! Но не ми е чуждо въртенето на руля, макар и не толкова тържествено!



8.Вълнено одеало или сатенен чаршаф? Защо?

Марти :

Вълненото одеало е заместител на топлината. Когато си сам(а) насред сатенените (си) чаршафи – ще ти се иска до теб да има някой, чиято топлина да възбуди и твоят нагонено-разгонен горестолюбив, а и горещоносещ, източник. В случай, че досега животът не ти е давал причина да опознаеш резолюцията човешка в лицето на Някой, внимателно загасваш светлината и се шмугваш под мъркащата приемственост на вълненото одеало... То няма да се сърди, че замества...



9.Понасяш или не понасяш?

Марти: Свиквам.



10. Ниво на човешката простотия според личната преценка?

Марти:Субективизъм. Високата простия (и като ръст, и като активен процес или процеси) са ми познати. Не ги избягвам, но се старая да ги контролирам. Симпатичността и факторите, които превръщат някой в Някой – там е разковничето в поставянето на най-ниска граница на приемственост. Лична е преценката – това е нивото!



11. Бацил ли си или пеперуда?

Марти: Перманентно гъсеницоларвище! Почти узрял, но на границата на презрялото съвършенство. А постигнеш ли го... значи си мъртъв!



12. Миг, момент или безвремие – минутка или глътка секс?


Марти:Възможността никога да не почувствам капацитета на пълното задоволство. В противен случай идва... насищането! А оттова по-пагубно и смъртоносно за душата ми – няма...
Изтъкани сме от мигове на моментно безвремие, в което се чудим... остава ни минутка живот или само едно последно вдишване, като частен случай на отброяващото сетните ни вдишвания, а и издишвания, сексуално прег[л/р]ъщане...



13. Пожелание към питащата?


Марти:Не плачи в името на нещо или някой – „възпявай“ това нещо или някой...



/към „възпявай“: свободен избор на изразни средства... и инструменти... и строфен ритъм.../

БЛАГОДАРЯ!
 
Следващият поразен от абсолютно същите въпроси е: Omnia :) Дръж се Силве ;р
 
п.п.Интервюто е в оригиналния си вид,без никакви промени!
снимка:Интернет

неделя, 2 май 2010 г.

За животните с молив!

Карикатури:Интернет

петък, 30 април 2010 г.

Хъх...

карикатура:Интернет

четвъртък, 29 април 2010 г.

Да поздравим Столична община!

Чуденка беше публикацията с която показахме как се "краде" от колегите от Блог на Деня!
Имало обаче Видьов Ден!
Писах на Тази сутрин и лично на Г-жа Кмета и резултатът е на лице:

Блог на Столична община


Имало начин значи!Поздравления за адекватната (макар и доста закъсняла) реакция,която честно казано не очаквах да се случи!На мястото на логото на Блог на Деня сега заслужено стои отличителен знак  на Столична Община.

Днес

Днес се отбелязва Европейски ден на солидарност между поколенията.

 Цялата статия


Ново е за мен,но някак историята не ми беше толкова интересна ,колкото коментарите на съгражданите ни под нея....




Стана ми грозно....

сряда, 28 април 2010 г.

Честитка :)

Честит Рожден Ден Bia :)

Желаем ти умение да мечтаеш,знания да постигаш и сетива да усещаш!

петък, 23 април 2010 г.

Щастие

Какво е щастието Драги ми Читателю?
Щастие са споделените моменти с близките хора,цветът който снимаш открадвайки си разрешение,изминатият път,усмивките ,разговорите и още много от тези дреби нещица ,които ни правят Хора.Хора,като такива каквито искаме да бъдем и към каквито се стремим да бъдем.И знаеш ли Читателю,не е толкова трудно да изпиеш една сода с лимон по време на приятен разговор-ето,щастлив си.Спокоен,макар и заобиколен от шума на града.Усмихнат въпреки всичко и над всичко :) Щастието не идва само.Създаваме си го.Важно е  и да го запазим.
Снимка:Lili

вторник, 20 април 2010 г.

Наистина ЕФЕКТни :)

понеделник, 19 април 2010 г.

Служебно гррр....

Е,добре де.Толкова ли е сложно да прочетеш трите реда на обявата за работа и след това да прецениш дали е по силите ти?
Ужасно е да цъкам неподходящ през една кандидатура.Карат ме да се чувствам гузна и виновна ,заради чуждото невежество.
Виждала съм обяви за работа във формат над 500 символа и с такава символика,че ум да ти зайде.Тук е допустимо да пропуснеш някое изискване или забележка,но в обява от 3 реда какво ли ще изпуснеш???
Българиноооооо,не дейставай отчаяно ,само за да се причислиш към раздел Кандидати в панела на работодателя!
Не знам дали да се ядосвам или да съжалявам някого.Никой не заслужава да бъде побутнат на кота 'съжаление',само защото отчаяно си търси работа.Но това е прекалено.Три дена мислих как да намеря връзката между продавач консултат-дизайнер и охрана СОТ?!Извинявам се ,но ще кликна неподходящ или по-добре да оставя неквалифициран,за да не съм съучастна!
Потресена съм обаче от факта ,че дори и поглеждайки към перфектното CV  ,което сме оценили с нито една забележка ,отново намирам какво да ме ръчне->ами то хубаво е написано,но дали е истина?!
Споделиха ми истински случай ,в който по "онзи начин" получаваш фалшиви печати в трудовата си книжка от работни места,на които дори не фигурираш във ведомостта...
Защо е необходимо питам аз да си приписваш подобни "хвалебствени печати"?Е нали все някога истината ще лъсне и ти ще си ужасно злепоставен ,да не кажа доволно насран?!
Хора....не знам от какви причини произлизат действията ви,но работа не се намира с лъжа или несъответсвия...Ако не сте подходящи за дадено работно място-моля,просто не кандидадствайте за него.И ние сме хора...
Отново установих колко изобретателни сме,когато яйцето е на онова място и мърдане няма...
Не ми харесва този вид опитна летателност,въздушното пространство е погрешното,полетите си остават неосъществени-и без да го има исландския вулкан- а стремежите за онази кариера си висят...там някъде..приличащи на спукан балон с остатъци на хелий...пук!

Monday morning ....по нашенски

А да се изкажа и аз по въпроса за Monday morning - на туй ний по нашия край му викаме пунеделник сабахлем...По нашенско няма рейс, трамвай иватобус и не се ръчкаме между седалките. Сега да не си помислите, че палатките са ни на колчета - има некви маршрутки дето джиткат из града, имаме си и междуселски автобуси ..и ..един дето ходи до гробищата ... И гевреци ни се намират, ама многуууууу далечееееее беееее...

Няма изпадам в подробности, оти не веднъж съм споделяла как преминава първия ден от седмицата в моя офис - направо готов сценарий за филм на Хичкок :) 

Днес е по инакъв понеделник - да не си помислите, че лудите липсват - вече първия се разписа ... 
За друго ми е мисълта.
Днес е по-специален ...и по-точно датата ... Имаме си годишнина от сватбата /скромно е още събитието - памучна е/ ... цалунахме се в знак, че не сме забрайли и всеки пое по маршрута си ...аз да се трудя неуморно за благото на силистренската общественост, а той на село - да помога на мама  тате свеки ...помага - като иска да му колят питель, ша бачка :)
Тъй ... чакам да свърши деня ..., че да се прибера и да пийна едно за наше здраве!
И да не е посмял някой да ми разваля настроението :)

Monday morning ...what a feelin'...

Петък вечер....
Понеделник сутрин ...хъх!
Понеделник...спирка!
При нас е малко по-различно :) Смътни спомени между момента на разсънване и кибиченето на спирката.После друсането,ръчкането,задръстванията ,миризмата,средно топлия геврек и безплатния вестник...ключове->позициониране в работна среда/настроение.
Спорна седмица на всички :)

Карикатури:Интернет

неделя, 18 април 2010 г.

Definition ,ама не :)

Мързелът бил порок....или следствие от депресивно състояние?!Моля?Ей,не ми разваляйте неделното кафе!Имам право да ме мързи поне един ден в седмица,ако ще й Данте да казва ,че е лентяйство!Днес или вчера (все през уикенда,а и не само ) човек се отдава на единствената си блаженост,която отваря всичките му чакри до размазване-мързелът!


Уикипедия  казва:
"Мързел е състояние, при което отсъства желание за полагане на труд, състояние, при което се предпочита свободното време вместо работното, независимо от факта, че човек физически е напълно способен да извършва определени дейности. Често мързеливият човек се противопоставя на работливия, макар че един и същ човек понякога може да е мързелив, а понякога работлив. Традиционно мързелът се разглежда като порок, като недостатък.
Понякога е следствие и признак на депресия и представлява нежеланието на един човек да се бори и преодолява трудностите, както и липсата на волево усилие.
В психологията мързел е отсъствие на мотивация и воля. Има също така и предположение, че степента му у един човек може да е зададена генетично и се свързва също така с нерешителност, страх и други негативни чувства. Ако не е предизвикан от сериозни психологични проблеми, се лекува с организация, възпитание и самовъзпитание.В Божествена комедия на Данте Алигиери лентяите са в 5-я кръг на ада.
Въпреки негативния смисъл, който се влага в думата, понякога мързелът може да бъде и много продуктивен. Не случайно съществува идиома "Мързелът е двигател на прогреса". Много от съвременните придобивки като пералнята например са разработени, защото хората не са искали да полагат толкова усилия да перат дрехите на ръка или да извършват друга уморителна и трудоемка дейност. Дори самият Айнщайн казва, че е безпредметно да се работи непрекъснато, човек трябва да спре и да има време да съзерцава природата и да мисли."

Аз казвам:Днес до 14 часа ще ме мързи!

Хубава Неделя на всички :)

събота, 17 април 2010 г.

Случки в Мола -Сиромахов!

Четох,четох и пак четох.
Е,Госин' Сиромахов...чак евала няма да Ви кажа,но бива си я статията,та чак отразена в 24 часа.Елитарно писание ще дойде,както и останалите Ви такива -may be!
Да,ще споделя с непубликуващия в 24 часа народец тази статия ,ама и ще си изкажа мнението.По право ми се полага,макар и да е спорно СЕМ-е.
Както казва видният ни съблогър Циничният елф "посей семето на мъдростта си..."

Статията:


След внимателен прочит от моя страна,в кухата ми ,но иначе бръмчаща от идейност главица се зародиха няколко извода или така наречените проникновения.

МОЛ->местопрестъплението от лЕва
МОЛ->място ориентирано към л@йната
МОЛ->мероприятия от лИбоФ
МОЛ->малка оргия за левче
МОЛ->мини-оли-лиги
МОЛ->министерство на олигофренията и лукса
МОЛ->моля опразвайте линиите
И още доста асоциации на абревиатури ми хрумнаха,но не ми се иска да търся снимка на 18+.
Изводите ми не се ограничават до този разбира се ,без да натяквам усърдната работа на мозъчните си клетки...
Замислих се над това,колко е важно кой е автор на дадено писание и как влияе това на популярниостта на текста.Честно казано предпочитам смисъла на писанията на вече споменатия от мен блогър ,отколкото да си закупя вестник 24 часа и да прочета Сиромахов.Не прескачам усилията на автора ,но всъщност той е Иво Сиромахов.И името му е известно,четено и слушано (къде по желание,къде по принуда).Та..и аз мога да изфабрикувам подобен текст,ама коя съм аз ,че да ми дадат оценка публикувано в ежедневник?!Няма да стане.Но какво от това пък?Човекът учил,сполучил ,чули го,виде ли го..харесал им.Ние обикновените читатели ще сеем семето на мъдростта си и ще гледаме как никне под сламената шапка на неизвестността ни.
И не няма връзка със свирки и парцалки ,щото я у молЪ не 'одим!

  © Blogger template 'A Click Apart' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP