Представете си Жена,червено и черно,пясък и небе ,цветя и тръни,слънце и буря!Дори и да успеете да разтресете фантазията си до максимална степен ,Тя пак ще Ви изненада :)
"Интервюто / малее, чувствам се като звезда :)))))"
1. Защо обичаш синьото?
Оми:Не бих казала, че точно това е любимият ми цвят и, че го обичам. Мога да му се наслаждавам, докато фокусирам синевата на небето, когато лежа по гръб в тревата или да зарея очи над морска шир, която се слива с хоризонта, или да се хипнотизирам от преливането на млечно лилаво- розово- сини нюанси на залеза, защото ми действат релаксиращо и зареждащо и ... толкова. Обичам други цветове :)
2. Напиши ми 5 изречения за шопската салата?!
Оми:Хм, цели пет....
Бе дай да съкратим до едно- Обичам я! Без ракия, в голяма купа, с финно настъргано сиренце, с много оцет/ обожавам кисело :)))/, с водка, разтворена сред тоник и лед, в разхлаждащ следобед.....
3. Ако беше гларус...?
Оми:Ще се пазя да не ме отстрелят :)))
4. За жените с...?
Оми:смесени чувства. Предпочитам мъже- и за компания, и за общуване, и за дивеене. Повечето от нещата в едно поведение, които ме дразнят, откривам най- вече сред нежните половинки. Можеш да срещнеш много повече точни мъже, отколкото точни жени. Тотално ме нерви хленченето, безсмислено напудрените разговори, липсата на достатъчно самоуважение, манията " чичкото с кинтите", ограничеността, псевдоморализма, неподплътеното самочувствие, интригите, нездравословната конкуренция, простотията / по- тежка е женската простотия, отколкото мъжката/.
За хубавото- има жени, от които се възхищавам като класа, като стил и поведение, като натрупан житейски опит. Това, което една жена може да преживее и да натрупа , с присъщата си сензитивност и издръжливост, да съхрани в себе си и предаде като мъдрост, без да е менторско, един мъж не може да постигне за цял живот / да ме прощават мъжете, не искам да ги обидя/. Така, както може една жена да те изслуша и разбере по някои теми, да запази тайната ти, мъжът не може. Друг е въпроса, че страшно се кефя на жени , които въпреки всичко и всички бла- бла за слаб пол напълно опровергават слабостта си и показват невероятна сила на характера; както и на красиви женски тела / и тук имам предвид не класическата красота, а онзи неповторим магнетизъм, който оформя жената като чар, и като присъствие- например начина по който движи тялото си, начина, по който е оформила веждите си или се е облякла, дори самото тяло да не е с перфектните пропорции и така насетне/ - благодаря на господ/ съдбата или там, каквото е, оперирана съм от злоба в това отношение;
5. Блогър по душа или копчета?
Оми:А, никак :) Не се имам за видна блогърка, просто си пиша нещо там в такава платформа и комуникирам с хора, които намирам за готини :) И това ми идва отвътре някак си, ама чак блогърка... даже не знам какво точно означава да си блогър / срам не срам, признавам си сега/ :)
6. Тигърското в теб? Какво е и пречи ли ти?
Оми:Тигърското в мен може да е много опасно за околните, срещу които е насочено, понякога само и за мене, защото и аз не знам докъде мога да стигна, превръщайки се в тигрица. Има два случая, когато го правя- когато защитавам нещо, на което държа и вторият, в спалнята. Там никога не ми пречи, защото за там хората се подбират внимателно / уж :)/.
Когато обаче защитавам нещо скъпо ми, мога да премина през всичко, за да го опазя. И, дори тогава, не ми пречи, защото знам защо го правя и вярвам в това знание. Въпросното скъпо не е нужно да ми е близко, достатъчно е да е нещо беззащитно, което има нужда от защита по собствената ми морална преценка. А ако пък е близко до сърцето ми, лелееее, нема прошка тогава, за оногова, който се опитва да навреди!
7. Пишеш само на компютър или използваш и ръкописа?
Оми:Пиша всякак. Не обичам да влизам в рамки или да правя / да мога само едно нещо ;)
8. Вълнено одеало или сатенен чаршаф? Защо?
Оми:Винаги сатен! Дори през зимата. Стои ми еротично, перверзно на моменти, но най- вече ме успокоява и ми е луксозно. Това вкъщи. Ако сме някъде с компания, мога всякак- дори и без одеало / чаршаф. Капризите ми гледам да касаят само мен, не и другите.
9. Понасяш или не понасяш?
Оми:По- скоро не понасям. Никак дори. В живота обаче се налага понякога да понасям, но след солидна доза ропот- наум или наяве, докато не постигна съгласие с душата си, че не винаги може да става на моята :)
10. Ниво на човешката простотия според личната преценка?
Оми:Хахахахахах- според ситуацията. Променлива.
11. Бацил ли си или пеперуда?
Оми:Дребно и понякога вредно. Пеперуда за онези, които ме карат да размахвам крилете си свободно и бацил за онези, които си заслужават / по личната ми преценка/ " болестта". Общо взето карам по диагнози :)))
12. Миг, момент или безвремие – минутка или глътка секс?
Оми:Един миг може да е цяло безвремие, ако умееш да се насладиш, да екзалтираш в него и да се разпръснеш на съставните си части или да се докараш до плазмено състояние от потъването в него. Последиците от един миг също могат да са безвремие- и за тялото / малко относително казано/ , но най- вече за душата. Обичам да потъвам в миговете, да ги изживявам съзнателно и сензитивно, да гълтам жадно от наситеността им и да ги превръщам в безвремие , част от което е и Душата на всеки.
Минутката е мерителна единица- не обичам да измервам, обичам да се разтварям. Това е и една от причините никога да не нося часовник със себе си:) . Момента ми напомня за нещо неусетливо, а аз трябва да усещам.
13. Пожелание към питащата?
Оми:Пожелавам ти да развиваш своята креативност до най- голямата й дълбочина и никога да не се наситиш на пъстротата на живота! ;)
Няма за изневеря на снимковата изненада.
Оми посвещавам тази графика на теб :)
Благодаря!