сряда, 17 март 2010 г.

Privé?

Замисляли ли сте се за всички онези хора - познати и непознати, които надничат всеки ден в личната ви страничка? Да си говорим откровено - в нета няма нищо скришно, дори интимни занимания като воденето на личен блог. Всичко е на показ. И повече от хората, които пишат, издават там по нещичко за себе си - емоции, позиция, размисли. И ако аз и ти четем нечия страничка просто с желание да видим какво той/тя мисли, то има хора, които следят подмолно, с покрити зад hydemyass и hidemyip интереси. Както и такива без профили, "анонимни", които понякога се оказва, че добре познаваш реално (защото, както казах - в нета никой не е анонимен), други, които изобщо не те познават, но просто обичат да воайорстват, и още много подвидове, които може би ще опиша по-късно.


Имам доста опит в интернет общуването, в блоговете и форумите и знам, че има хора, които просто изпитват бясна потребност да се изкажат по всяка възможна тема, да се покажат компетентни на всяка цена като обикновено това за тях означава да контрират всичко прочетено.
Въпросът ми е към тези от вас, чиито странички са лични блогове - до колко приемате за нормално някой от гореспоменатите да чете и препрочита вълненията ви, да ги коментира и дори да се заяжда? Каква е мотивацията му за това? Или диагнозата е проста - хейтър?
И защо изобщо си позволяваме да слагаме оценка на нечии чувства и мисли, споделени с личната му страничка?


13 коментара:

frog'n'roll 17 март 2010 г., 15:13  

Нетът не е територия само за избрани. Щом блогът е публичен, не може да бъде интимно личен - това е някакъв оксиморон. Не виждам проблеми - който не иска да го четат, да си направи блог само за поканени. И все пак, колкото и лични неща да пишем, всеки си преценява до колко и дали да изпада в подробности и си приема последствията.

А коментарите могат и да се забранят, щом не ги искаме. :) Или блогърът да въведе хем одобряване и да одобрява на седмицата веднъж, хем и проверка с думи, ама от най-засуканите бръщолевеници. Много резултатен прийом - отказвам се. :) За хейтърите нямам лошо мнение - всички мразим нещо или някого, а някои повече. Какво толкова. :)

Иначе, признавам си, малко се дразня от коментиращи с недостъпен профил. Не толкова заради евентуални лични данни, те могат да се манипулират, а за да видя какъв тип човек е, какво изобщо мисли и дали го може. :)

Bia 17 март 2010 г., 15:35  

Хм, съгласна съм с всичко казано, но ако някой си позволява да те оценява и критикува, а ти не знаеш нищо за него? Къде е балансът, като няма никаква равнопоставеност? Не обичам анонимността :)

Lili 17 март 2010 г., 15:36  

Понятието личен някак си е супер нелогично в интернет пространството.Но според мен е в употреба със значението на вид категоризация ,отколкото на собственост.Пример:този блог не е личен,но моят е :)
И тези които коментират ,и тези които пишат са свързани.Никой от нас блогърите не пише само заради себе си :)
И да хейтър съм->към анономките и хората,които се крият в миши дупки :)Нещо против?

Lili 17 март 2010 г., 15:39  

Биа,ако някой се опитва да изрази различно от твоето мнение:това не клони към критика.
После идва моментът,че след като си позволила коментарите под даден текст си готова и да ги изчетеш,а каква поука ще си вземеш ->твоя воля.
Можеш и да изтриеш коментар ,който не ти е по вкуса,но тук пък идва момента с паденията на разни нива.
В случай ,че наистина те критикуват ->чудесно,значи си написала нещо стойностно.
Баланс-необходим ли е?

Bia 17 март 2010 г., 15:43  

Струва ми се - да. Ако някой има какво да каже за начина, по който пиша - редно е и аз да мога да видя той какво е натворил? :)

Lili 17 март 2010 г., 15:44  

Sure :)Стига да не го е срам от творенията си ;)

Bia 17 март 2010 г., 15:45  

Или изобщо да има такива :)

Lili 17 март 2010 г., 15:55  

Е,всеки има :) Дори и неписани.
А всъщност винаги съм асоциирала prive,private с ключ и WC...

frog'n'roll 17 март 2010 г., 15:59  

Да де - дразним се, че не можем да прочетем нещо друго, освен коментарите, за да разберем що за човек е този, с когото говорим. Но съм ужасно против изнасянето на лични данни и за това казах, че всеки си преценява и си приема последствията.

Но нетът е абсолютна величина и всички имаме избор за решения, включително и анонимните. Нещата не са еднозначни, не можем да направим нищо, освен да забраним коментарите или да направим блога само за избрани. :)

Lili 17 март 2010 г., 16:19  

Остава ни да си стискаме линка,то май само това остана неопорочено ...

Valkocompany 17 март 2010 г., 18:40  

За целта тези които са компетентни по всички въпроси им предлагам да станат АКТИВЕН ЗРИТЕЛ.
От онези, които се обаждат в сутрешните блокове и следобедните токшоута. По този начин общуват и изразяват мнението си по обществено важни теми на цената на един градски разговор. Ако са късметлии, могат да се фукат, че ги има в “Господари на ефира”.

Neizi_ss 17 март 2010 г., 22:31  

Принципно се дразня ..но пък ..здраве да е ... В такива случаи се опитвам да не обръщам внимание ... по-скоро проявявам любопитство към хора, които стават последователи, но аз не знам кои са, какви са и т.н. ..и всъщност ...да ..иска ми се да знам кой влиза, защо влиза и какво иска да ми каже ...но само варианта с изказване на мнение не ме устройства!

Bia 18 март 2010 г., 9:29  

Най-странни са тия, които цъкат на ден по 20-30 пъти, а никога не изказват и мнение дори. И как да приема за нормално, че някой си крие ай пи-то, за да ме чете? Намирисва на нечисти помисли :)

  © Blogger template 'A Click Apart' by Ourblogtemplates.com 2008

Back to TOP